Най-четени категории:

Наскоро добавени:

Дамян Дамянов :

Спи сърцето в каменна обвивка, буря тътне, стапя ме тъга. Донеси ми твоята усмивка, за да свърши бурята с дъга.

Усмивка

Дамян Дамянов :

Когато си помисля, че и ти 
ще си отидеш някой ден от мене 
и подир тебе пътните врати 
ще се полюшват празни и студени, 
и небесата ще се вкаменят, 
и птиците от скръб ще остареят, 
а аз ще стана празен кръстопът, 
по който само ветрове ще веят, 
едно небе ще смазва моя гръб, 
в гърдите си ще нося тежък камък 
и хорските усмивки ще са скръб - 
когато си помисля, че те няма. 
Когато си помисля...Не, не, не! 
Но ти си тук - усещам те във здрача. 
Заспивайки на твойте колене 
ще се насмея и ще се наплача... 
Сърцето ми събрано на юмрук 
полека се отпуска в твойте пръсти. 
Да, ти си тук! Усещам, че си тук 
по утрото, което пак възкръсва.  

Поезия

Дамян Дамянов :

Целувам те, защото те обичам.
Не ми е нужно твоето вчера,
а утре е така далеч.
Мълчанието е доверие -
очите тихо красноречие.
Мигът в прегръдка да заключим,
да бъде наш, да бъде вечен
и който първи проговори
той първи не обича вече.

ОБИЧАМ ТЕ И ТЕ ЦЕЛУВАМ

Фредрик Бакман :

Жената на Уве често се кара с него, защото той се разправя за всичко.
Само, че Уве изобщо не се разправя, мътните ги взели. Той просто мисли, че което е право, си е право. Нима това е неразумен подход към живота?

Човек на име Уве

Фредрик Бакман :

– Човек има чувството, че ако се пъхне между палтата, ще се озове в Нарния – беше се пошегувала веднъж приятелка на съпругата му. Уве нямаше никаква представа за какво говори, но се сългаси, че палтата са прекалено много.

Човек на име Уве